Люта зима сви в село Горица ,
зъзнат баби, мишки и дечица .
Слуша дядо Кръчко до кюмбето
вият гладни вълци низ полето.
Слуша, ала няма що да стори ,
стар е вече, само си мърмори :
'Чувате ли, хора християни ,
хора несговорни, неразбрани ,
вълци изпокрадоха овците ,
вълци ще ни изядат главите.....
Изредиха по къшли, кошари
и стада и весели овчари . '
Чу го Кумчо Вълчо па си рече :
'Колко искаш викай си, човече ,
вятърът те слуша през оджака ,
как си тананикаш на мустака .'
Па запреде по оназ пъртина ,
дето вчера с глутницата мина ,
бавно бавно стигна до Горица ,
и отмъкна пак една юница .
Сутринта до Бога олелия :
'Ах проклета вълча поразия !
Само да ни паднеш по-навреме ,
кожичката ще ти одереме ! '
В кръчмата във тая люта зима
тъй крещяха само двама трима ,
че вълкът и тем преди седмица
беше им отмъкнал по овчица .
Каниха се, каниха дордето ,
свирна снежна буря низ полето .
Край огъня всички се прибраха ,
весело захъркаха, заспаха .
Само Кръчко буден до кюмбето
гледа от прозореца полето .
Вълчата дружина се задава ,
хищно към селото приближава .
Викна Кръчко, стреснато замига ,
пусто, но гласеца му не стига .
' Ставайте бе, хора християни .
хора несговорни, неразбрани !
Глутница се зъби низ полята ,
вълци ще ни изморят стадата . '
Но нехае вълчата дружина ,
през селото мина и замина ,
поразии стори по къшлите ,
не остана нищо от овците .
Влязоха на Кръчко във обора ,
под навеса спряха на Тодора ,
кончето и вола одушиха ,
само на кокошките простиха .
Сутринта във кръчмата на Влади
първом бае Пело се обади :
- Слушайте ме, ако се сдружиме
няма да се чуе вълче име,
няма да посмее да припари
дявол до планинските кошари .
Бае Пело туй едвам изрече
със насмешка Найдо го пресече :
- Всеки свойта стока да си пази
ако иска вълк да го не гази.
Що не дойде в моята кошара ,
мерне ли се - ще яде попара .
Ама тъй да тръгна със раята ,
вълците да гоня по гората ,
че изяли на Игнат и Мица
от обора младата юница ,
туй го , бае Пело, не приемам ,
нито давам , братко, нито вземам .
Но завиха сечковите хали ,
над гори и друми запустяли .
И във тая люта мразовина
слезе гладна вълчата дружина .
Много стока измори, отвлече ,
ала Найдо най-пострада вече .
Рано рано, още по темница ,
тича бесен по село Горица :
'Абе, хора, ой раи покорни ,
саможиви, лоши, несговорни ,
ще останем без добитък вече ,
стоката ни глутница отвлече .
А пък ние, ей така, нехаем ,
дали сили немаме, че траем ,
току сме си май несговорчиви ,
язовците толкоз не са диви . '
Дядо Кръчко чу, па весел рече :
- Казах ли ти отпреди, човече ,
рекох ли на мало и голямо ,
срещу злото сговор трябва само !
И във чудесата както става
горничани сбраха се тогава
всичките до кръчмата на Слави ,
все левенти, все юнаци здрави .
Дигнаха ножове и чифтета ,
тръгнаха през горните полета ,
пътя, дето води към гората ,
спряха до къшлите и стадата .
Дядо Кръчко главатаря беше ,
със чифтето най-напред вървеше .
Клекнаха до пътя на пусия ,
но след малко вик и олелия
екна над планинските кошари ,
чуха псета, чуха и овчари .
Литраха се геги и криваци ,
през гори усойни, през букаци .
Изведнаж по снежните полета ,
пушнаха се залпове, чифтета ......
Жаловито вълчи вой простена ,
и заглъхна във нощта студена ....
Сутринта пред кожите одрани ,
бяха всички от село събрани .
Дружелюбно ядоха и пиха ,
както знаят - тъй се веселиха .
От тогава до сега в Горица ,
празник ли е , всяка хубавица
по мегдана със контохче ходи ,
та хорото весело да води ......
А по нея ред по ред юнаци ,
ситно тропат с вълчите калпаци .
автор - Ѝордан Стубел
илюстрации - Илия Бешков
Издадено като безплатно приложение на списание 'Росица', година VI
